Ромският проблем

Въпреки бурната реакция на заканата на здравния министър Петър Москов за линейките в циганските махали дискусията по ромския въпрос отново не започна истински.През последните години в различни ромски програми се изляха десетки милиони евро. Като се има предвид, че няма подобрение (а там, където има, то е само заради гастарбайтерите), това бяха пари, хвърлени на вятъра.Какво да се прави?

Първото и най-важно нещо е да се промени перспективата. Ромите и останалите маргинализирани групи трябва да видят, че ако работят, ще могат да изградят живота си стъпка по стъпка. Само два сектора могат да предложат подобна перспектива на големи групи хора без специални изисквания за квалификация – земеделието и строителството. Капацитетът на строителството на този етап не е голям, така че остава селското стопанство. Това е може би единственият случай, в който се нуждаем от последователна секторна политика и дори стимули.

Изхвърлянето на ромите извън пазара на труда бе резултат на деиндустриализацията и упадъка в земеделието. Не е реалистично да се очаква, че държавна намеса може да промени тази тенденция.

Но може да се променят съществуващите държавни интервенции (субсидии и еврофондове). Вместо проблемите на ромската общност да се третират изключително в Програмата за развитие на човешките ресурси, където ефективността не е висока (в най-добрия случай се предлага спонсорирана заетост, в по-лошия кампании със спорен резултат), акцентът може да се премести към програмите за регионално развитие и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Особено последната, която още не е одобрена, така че може да се внесат промени.

До голяма степен ромският проблем съвпада с проблема на българските села и добрата новина е, че това ни помага да избегнем етнизирането му.

Една от причините за задълбочаването на ромския проблем е именно разрушаването на традиционния земеделски модел. Нещо повече, през последните години благодарение на еврофондовете се получи дебалансиране на селското стопанство – към монокултурно и почти изцяло механизирано земеделие (4). Лъвският пай от евросубсидиите са плащания на декар и/или плащания за механизация (нови комбайни). Това има важни последици за живота по селата и обрича населението, включително ромското, на безработица. Почти навсякъде цялата икономическа власт е в ръцете на един, максимум двама крупни арендатори

Трябва да се намалят по-категорично субсидиите за едрите стопанства и вместо това парите да се насочат към отглеждане на животни, на зеленчуци и технически култури. Не по-малко важен е трансферът на ноу-хау и опит в развъждането на земеделски култури. В този случай дори не се налага да се говори за ромска политика – ако искате да наемете повече от 10 души работници, за да копаят домати в някое село, трябва да наемете цигани. Други работоспособни хора в селата почти няма подръка. Проблемът е, че сега тази заетост е несигурна, дори на места, където има организирано производство.

На следващо място, голяма част от земеделската земя се притежава от хора, които не живеят в селата, а циганите, които са в работоспособна възраст и живеят там, често са безимотни. Вероятно е възможно да се направи схема за отдаване на държавни (и не само?) земи под наем, например, за пет години, без да се иска заплащане през първите три години. И да се отворят част от мерките по ПРСР за тези наематели (това може да са хора без препитание и от други етноси). Друга възможност е да се отвори кредитирането за покупка на земя или отпускане на земеделски кредити срещу ипотекиране на селски жилища (както заемите по програма Джереми) при облекчени условия. Тези условия биха могли да бъдат доказване на достатъчно работна ръка в семейството, постоянен адрес в същото населено място, изискване за опит в земеделието, което да не се доказва с документи (бюрокрацията е убиец на земеделието), а примерно с препоръка. В момента банките трудно кредитират покупката на селски имоти и това не е свързано само с по-високия риск.
Вместо да се опитва да учи ромите на ключови компетенции като „работа в условия на стрес“ (такива са програмите за спонсорирана заетост), Агенцията по заетостта заедно с фонд „Земеделие“ може да предложи схема, целево ориентирана към подготовка на предприемачи, които се занимават с организация на достъпа на млади земеделци до пазара. И работодателски организации може да подкрепят такива инициативи. Множеството НПО, които желаят да помагат за интеграция на ромите, ще имат широко поле за работа – от помощ при кандидатстване за придобиване на земеделска земя и регистрация като земеделски производители, до попълване на документите по различните програми.

Но второ място е проблемът за благоустрояването. Твърде оптимистично е да се надяваме, че ромите от само себе си ще забогатеят достатъчно, за да спестят за нормални жилища. От друга страна, не трябва да се прилагат специални изключения към ромските махали, когато те нарушават закона.

Държавата е длъжна да гарантира минимални средства за оцеляване на всички граждани и това е, което се постига чрез детските помощи и някои други социални програми. Оттам нататък оцеляването е грижа на индивида. Но трябва да се реши веднъж завинаги проблемът с незаконните къщи и липсата на публични услуги като канализация и сметоизвозване. Това включва и разработката на подробни устройствени планове, защото на много места няма. Възможно е много от тези имоти (които не са опасни, не са изградени например, в деретата на реките или на места, където довеждането на техническа инфраструктура е неефективно) да могат да бъдат узаконени.

Въпросът с незаконните къщи не засяга преобладаващата част от ромското население, което прави решаването му по-лесно. Те трябва да бъдат изведени от гетата, като им бъде предложена алтернатива, но не безплатно. Но липсва финансов ресурс за това, както и обществена подкрепа за подобни мерки. Самите жители на гетата също не си помагат особено, като отказват да се подчиняват на властите.

Един основен проблем с програмите за жилищно настаняване е, че като оставя този въпрос на общините, държавата препятства изграждането на места за настаняване в райони, които могат да осигурят поминък на ромите. Има общини, които не могат да предложат социални жилища в райони, които търсят работна ръка. Затова е необходима национална политика или поне политика на ниво район за планиране.

Добра алтернатива са проектите със споделена отговорност. Това означава, че държавата и общините могат да съфинансират проекти на социални предприемачи, занимаващи се с управление на социални наемни жилища, които вече са преминали пазарен тест и са си осигурили първоначалното одобрение от банките. По света (например, във Великобритания), вече има успешни примери за социално финансиране.

Само ако въпросът с препитанието е решен и ромите имат какво да губят, може да се очаква, че ромските семейства ще се замислят повече за образованието на децата си. Сегашните образователни инициативи не доведоха до повишаване на грамотността сред ромското население. На много места само се отчита, че децата посещават училище. Самите директори на училища имат интерес от това – заради принципа „Парите следват ученика”. Не сработиха и програмите за премахване на сегрегацията в училищата. Тези, които имат най-голям интерес циганчетата да са грамотни – родителите им, често нехаят. Докато това не се промени, всички инициативи по многобройните програми за интеграция (беседи, образователни листовки, мониторинг и пр.) са безполезни.

Българската образователна система по принцип се нуждае от промяна, когато става дума за обучението на децата в селата и изостаналите райони. Във връзка с това не са необходими специални програми само за ромите, те са безсмислено харчене на пари. Оправдани са само програмите за децата в предучилищна възраст и инициативите за извънкласна заетост. Това е така, тъй като съществуват множество изследвания, които показват, че семейната среда влияе върху резултатите на децата в училище (особено, когато в семейството не се говори български език).

Продължение на статията “Ромският проблем

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>